Есен


Опърпано-клонесто-жълта

сиромахкиня с палто,

от друг подарено, нахълтва

при мен през стъклото. А то

прилича на рамка картинна,

в която от тъжни бои

стои тя — една просякиня

и жълти монетки брои.

Ах, есен — предишна любима

и днешна старица! Във теб

аз виждам пристъпваща зима

с крачета на босо дете,

изгубено в белите дебри

на първия падащ бял сняг!

Ах, есен…

И мръква ноември.

Уж светещ, а цял в идещ мрак.

 

Дамян Дамянов

Използвано изображение: Есен в парка, , София, Захарна ф-ка 2020

Моя Нова Година


Във тази чудна бяла нощ къде си?

И тази нощ ли ме оставяш сам?

Годината на теб какво донесе?

На мене ли? Подарък най-голям…

Една торба със мъка пак остави

годината под моята елха

от мъката аз песни ще направя,

от сълзите — на римите смеха!

Но песните ми няма да са тъжни —

до хората ще стигат без скръбта —

поетите — те винаги са длъжни

да не показват сълзи пред света!

Самички свойте сълзи да изпият

дори в новогодишния си тост

и хамлетовска мъдрост да разкрият

на хората всевечния въпрос:

„Да бъдем ли?…“

Защо пък да не бъдем?

Та в бъдното са нашите очи,

макар светът понявга да ни пъди

и глътнатият залък да горчи!…

Годините ще спират като гости,

но ние ще оставаме след тях,

защото се обичахме по-просто

и всяка скръб обръщахме на смях!…

Във тази чудна бяла нощ къде си?

Годината на теб какво донесе?

Дамян Дамянов