Category: Цитати

– Аз не вярвам в колективизма, нито пък в съзнанието на човека при общата работа. Има индивидуална работа. Има лична сметка. Личен интерес. Ето, аз така разбирам нещата. Човек има една глава – да мисли, една уста – да яде. Човек е създаден да бъде сам, сам господар на нивата си, на труда си. Сам. А вие, комунистите, вярвате в общото, в колективизма. Аз не вярвам. И го намирам за противоестествено. Човек живее за себе си, а не за другите.

– Така мислите Вие, господин Буров, защото така ви изнася на вас и така са ви възпитавали пет милиона години. Човек се превива, Вие сам го казвате, и се превъзпитава.

– Казах, че се превъзпитава за дребното – да яде, да спи, да не хърка, да не пърди на обществено място като кон, а да се държи прилично. Но никой не го възпитава как да прави оназ работа, как да си пробива път в живота. Това с възпитание не става. То е в природата на човека. Той с него се ражда, както вълка – да яде месо, а агнето – да пасе трева.

– Хората се превъзпитават, господин Буров.

– Глупости. Празна вяра на празни хора. Хората не се променят. Не се превъзпитават. Те само чистят мъничките, сухи клонки по стъблото на вековния дъб, а големите клони и дънера си остават същите. Аз не мога да приема, че ще успеете да превъзпитате човека в колективизъм. Не. Човек търси помощ от другите когато е хилав, слаб или болен. Иначе всеки сам си работи. Зависи как работи.

♠

„Аз нечем да съм добре, но сакам и на Вуте да му е зле“ – казва шопът. Ние българите крием тайните си. Крия ги и аз. Защото нямам полза да ви ги казвам напълно. Вие сте в заблуждение като разчитате на колективния ум и труд. Няма колективизъм – има прагматизъм. Има практика. А световната практика е такава – няма управия без сопа, въже и остен. Сопа – да вкарва народа в пътя, въже да го тегли напред и остен да го ръга отзад, да тегли плуга или ралото. Ако си въобразявате, че ще минете без сопата, въжето и остена, лъжете се. Тях, трите атрибута на държавата, трябва да ги има. Иначе – край.

♠

Но умът, умът е всичко. Човек с огромен ум трябва да се роди в огромна страна. Аз, който мога да направя прогноза за сто години напред, си останах дребен банкер в малка, дребна България. Геният не надскача ръста си в дребна, бедна и гладна страна. Той става или маниак, или нищожество. А често завършва и в лудницата. Само парата е онази лодка, която може да изведе гения в морета и океани. В Аячио Наполеон щеше да е полицейски пристав – като баща си, но във Франция той стана Наполеон, ако бе в Америка, щеше да е Георг Вашингтон. Банкерите, като богати хора, имат единствени самочувствие на гении, на пълководци. Вие, вашето поколение, господин Памукчиев, няма да разберете това. Не.

♠

Ето, ние си пием винцето, приказваме и мислим, че ще оправим света. А светът си се оправя без нас… Него не го интересува отделната личност, както природата не се интересува от отделната мравка.

Из „Срещи с Буров“, Михаил Топалов

 

Свързани статии:

Срещи с Буров #1

Срещи с Буров #2

Срещи с Буров #3

 

За удоволствията, виното, парите и лакомията човешка

Лакомията, господин Памукчиев, е най-долното нещо на света. Който е лаком – той е звяр, той е животно, той е свиня. Да умираш от глад, давай вид, че си доволен от живота, че си сит. Нищо не гнуси дамите на Запад както лакомията на мъжа. Затова аз, преди да отида на прием, първо си ям в къщи, а там на приема – само гледам и „купувам“, опознавам характера на хората.

Много велико нещо е, господин Памукчиев, да се научиш да купуваш, да оценяваш хората по време на гощавки, на приеми.

– Защо така?

– Защото именно там, на гощавката, човек се показва такъв какъвто е. Добър или лош. Беден духом или богат. Нежен или прост. Тактик или грубиян.

Обядът, вечерята, приемът – това са велики училища, велики изпити за човека, господин Памукчиев. Ето защо, канят ли те някъде на прием, първо си подложи вкъщи. Хапни си добре. А там само слушай, само гледай и се учи на добро държание и на учтивост.

Вземи си чашата в ръка и тръгни да се чукаш с този, с онзи, прави висша политика. Висша политика се прави само с пълен стомах и с пълна чаша. Ето, затова аз ценя така високо търговията с хубави вина, защото без виното не става нито разговор, нито политика. Хубавото вино развързва езиците, но завързва приятелствата. Една жена, дори най-недостъпната, като изпие две чаши винце, нещо я засърби където трябва, пламне й келя, и ляга… Без вино няма победи на любовния фронт. Красотата на хубавото вино е и в неговата реклама. Без реклама – няма търговия. Нашите глупави винари и производители на вина не знаят цената на рекламата.

~~~~~~~~~~~~~~~~

Няма глупави и прости хора на този свят, момче. Това да го знаеш от мене. Запомни го добре. Затова се отнасяй към всеки човек сериозно, като към по-умен от теб. Никога не подценявай никого. Хората нямат ли интерес, не се усмихват дори. Интересът движи историята и политиката. Буров най-добре знае това. Той е учил дипломация в Итън колеж и в Женева, познава банковото дело, дипломацията, аферите в България и по света. Познава Клемансо, Лойд Джордж, президентите на Европа, царете и кралете по цялата планета… Бил е министър на външните работи, а това значи много. Пращам те на велик изпит, момче. Вярвам, че ще успееш. Ти си млад, открит, весел. Хората обичат такива като теб. Затворените и навъсените нямат успех в живота. Червата ти да се влачат, ще казваш: „поясът ми се влачи“ и ще се усмихваш. Усмивката отваря всяка врата и отключва всяко сърце.

~~~~~~~~~~~~~~~~

Българинът не е научен да плаща за своите удоволствия. Той гледа да мине гратис. А така не дават никъде.

~~~~~~~~~~~~~~~~

– Човек не е гладен за хляб. Човек е гладен за блага дума, господин Памукчиев. Това ще го разберете когато станете на 60-70 години. Сега вие младите не разбирате нищо. Дай ви пари, дай ви жени, дай ви слава, дай ви илюзии. И това ви стига. Вие живеете с илюзии, вие, комунистите. Вие си въобразявате, че ще преобразите света. Глупости. Този свят не се преобразява лесно. Той се разорява, унищожава. Изгаря се, но не се преобразява.

~~~~~~~~~~~~~~~~

Българинът, като му дадеш много пари или много ядене, се забравя.

На българина всичко трябва да му се дава отмерено и никога да не му се плаща много високо. Защото като забогатее, той се забравя. Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер. Става злобен и завистлив. Губи човешки образ. За него няма нищо свято на този свят. Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му. Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него.

Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма.

~~~~~~~~~~~~~~~~

Няма да съм жив, господин Памукчиев, да ви видя аз вас, другарчетата, как хубавичко ще се охраните, какви хубавички коремчета ще отвъртите, как ще лапате на приемите, няма да го видя. Но то ще стане. Помнете ми думата. Вие, хубавите млади момчета сега, ще пуснете гуши, ще овесите кореми, ще станете свине. Защото лакомията и властта правят хората свине. Ето, това го запишете и го подчертайте. Човек не става свиня само тогава, когато си слага юздата сам. Трябва да става от софрата тогава, когато му е най-сладко ястието.

~~~~~~~~~~~~~~~~

Додето свят светува ще има бедни и богати. Управници и управлявани – насилници и мисионери на милосърдието, Каиновци и Авеловци.

~~~~~~~~~~~~~~~~

Из: „Срещи с Буров“, Михаил Топалов

Изображение: Паметник на Атанас Буров, гр. Пазарджик

Вижте още:

Срещи с Буров #1

Срещи с Буров #2