Срещнах го на завоя на тесния път в планината, прашен, уморен, бледен и жълт, сякаш го е гонил смок. – … Още

Защото като палава минута, внезапно грабната от дълъг ден, живея аз – от никого нечута, и цялото небе живее в … Още

Дотегнало ѝ на Вайша така да живее. Намислила веднъж сама да си изчегърта едното око, с пръсти да го отскубне. Добре, ама кое да бъде окото. Ако извадела лявото, все едно да живее само в онова, което идва, а то никак не се задавало добро. И с кого щяла да живее в идното, кого щяла да познава. Ами да извади тогава дясното.

– По принцип трябваше да разгледаме въпроса за запазване на водата през лятото – изкрещя някой. – Само по принцип. … Още

Както всяка неделя към единайсет часа сутринта Марсел Лоближоа се спря на полянката да погледа как играят децата. Топката се … Още