Хризантеми


Обич ли загубя, или мил приятел,

вяра ли просипя, нежност ли прокудя –

хризантеми, цяла есенна поляна,

в сън ми идват, галят мойто ложе.

 

Хризантеми, мои хризантеми,

смеещи се восъчни принцеси,

бели, чисти, утринни сестри,

що ви люби, мили мои,

що ви люби тъй скръбта?

 

Сватба ли се вдигне, или смърт ни смъкне,

ласка ни подмине, старост ни споходи –

хризантеми, цяла есенна поляна,

под чардак танцуват, в спомен ни унасят.

 

От старинно време тях са ги обрекли

огнени легенди, хорските неволи,

хризантеми, цяла есенна поляна,

първи да ни срещат, първи да изпращат.

 Иля Велчев

Използвани изображения- лични фотографии

 

 

Есен


Опърпано-клонесто-жълта

сиромахкиня с палто,

от друг подарено, нахълтва

при мен през стъклото. А то

прилича на рамка картинна,

в която от тъжни бои

стои тя — една просякиня

и жълти монетки брои.

Ах, есен — предишна любима

и днешна старица! Във теб

аз виждам пристъпваща зима

с крачета на босо дете,

изгубено в белите дебри

на първия падащ бял сняг!

Ах, есен…

И мръква ноември.

Уж светещ, а цял в идещ мрак.

 

Дамян Дамянов

Използвано изображение: Есен в парка, , София, Захарна ф-ка 2020