На изток от Рая, Джон Стайнбег


Господи, как минава денят! Досущ като един живот, толкова бързо, когато нехаеш за него, и толкова бавно, когато го наблюдаваш.

– Не -рече той, – нямам право. Никой няма право да отнема и най-малкото чуждо изпитание. Всекиму е обещан по един живот и по една смърт. И всеки има право на своята мъка.

Никой подарък не е в състояние да ти върне обичта на човека, когото си лишил от личното му самоуважение.

Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване.

За мен няма нищо по-печално от връзки,които се поддържат единствено посредством лепилото на пощенските марки.Не можеш ли да виждаш,да чуваш,да се докосваш до един човек,най-добре забрави го.

Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничкото. И може би колкото по-малко притежаваш, толкоз повече ти се иска да се биеш в гърдите.

Голяма загадка са имената. Тъй и не узнах името ли се оформя от детето, или детето се променя така, че да отговаря на името си. Едно обаче е сигурно: лепнат ли някому прякор, значи му е било дадено неподходящо име.

Каин е живял и деца е народил, а Авел е останал да живее само в приказката. Ние сме потомци на Каин.

Доброто възпитание е може би онзи външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето.

Човек трябва да е много богат, за да ходи зле облечен като тебе. Бедните са длъжни да се обличат добре.

Нищо никога не е било създавано едновременно от двама души. Доброто сътрудничество не съществува нито в музиката, нито в изкуството, нито в поезията, нито в математиката, нито във философията. След като чудото на творчеството веднъж се е случило, групата може да го доизгради и разшири, но групата не може да притежава творческо хрумване. Неговата безценност се крие в самотния ум на отделния човек.

Зная, че понякога прибягваме до лъжата от доброта. Но не вярвам това да носи добро. Болката от истината е бърза и отминава, докато бавното разяждащо страдание от лъжата никога не изчезва, като вечно кървяща рана.

Човек, който не извлича поука от преживяното – казваше той, – е глупак

В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна. Разказвачите на приказки пред градските порти изопачават живота така, че на мързеливите, глупавите и слабите да им се вижда прекрасен, а това само задълбочава техните недъзи, без да ги учи на нищо, без нищо да лекува, без да извисява душите им.

Адам знаеше, че онзи, който се страхува, може да бъде опасно животно.

Дали човек ще открие в децата си добро или зло, то ще бъде само онова, което сам е посадил у тях, след като се пръкнат от майчината си утроба.

Разбира се, хората се интересуват само от себе си. Ако една история не се отнася до слушателя, той няма и да я чуе.

Част от късмета е да познаеш кога ти е дошъл късметът.

Изображение: Pixabay

Джон Стайнбек из „На изток от рая“

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s