Веднъж


Веднъж… Когато бях почти на дъното,
и нямаше с кого да разговарям,
Седях си сам във стаята, във тъмното –
започнах любовта да си представям.

До този миг се срещах и разделях,
със най-различни феи и принцеси.
За всяка част от себе си отделях,
и всяка своята част си я отнесе.

Една любов ми взе една надежда,
а друга си отиде с портмонето.
Душата ми извади трета нежно.
При все, че си я пазех за небето.

И тъй, седях във стаята, във мрака,
със поглед натежал като олово.
Вратата скръцна. Котката измяка.
И ми прошепна: „Тук съм. И съм твоя…“

И в този миг душата ми се върна.
Отблъснах се от дъното нагоре.
Прозорците отворих и прегърнах –
животът… Който почваше отново.

Александър Петров 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s