Есен


Опърпано-клонесто-жълта

сиромахкиня с палто,

от друг подарено, нахълтва

при мен през стъклото. А то

прилича на рамка картинна,

в която от тъжни бои

стои тя — една просякиня

и жълти монетки брои.

Ах, есен — предишна любима

и днешна старица! Във теб

аз виждам пристъпваща зима

с крачета на босо дете,

изгубено в белите дебри

на първия падащ бял сняг!

Ах, есен…

И мръква ноември.

Уж светещ, а цял в идещ мрак.

 

Дамян Дамянов

Използвано изображение: Есен в парка, , София, Захарна ф-ка 2020

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s