За свободата


Тогава ораторът му рече:
– Кажи ни за свободата.
А той отвърна:
– На градските порти и край вашите огнища съм ви виждал да се изтягате и да се кланяте на волността си, както роби се кланят пред тирана и го прославят, макар да ги затрива.
Да, дори в сумрака на храма и в сянката на крепостта съм виждал и най-волните сред вас да носят свободата си като ярем и пранги. И моето сърце кървеше в мен, защото можете да бъдете свободни само когато дори желанието ви да сте на воля стане за вас хомот и когато престанете да говорите за свободата си като за цел и крайно достижение.
Защото ще сте истински свободни не когато в дните ви липсва грижа, а в нощите ви – нужда или скръб, но когато всички те опасват живота ви и въпреки това вие се издигате над тях, голи и необвързани.

Но как ще се издигнете над дните и нощите си, ако не строшите веригите, с които в утрото на своето съзнание сте оковали часа на своето пладне?
И наистина, това, което наричате свобода, не е ли най-яката от веригите ви, макар брънките и да сияят на слънцето и да ви заслепяват?

И какво ще трябва да захвърлите, за да станете свободни, ако не част от себе си?
И ако тогава трябва да отхвърлите несправедлив закон,
то този закон е бил написан със собствената ви ръка на вашето чело.
Не ще можете да го изличите, дори да изгорехте всички кодекси или да умиете челата на съдиите си с всичката вода на морето.
И ако трябва да свалите от трона някой деспот, първо разрушете трона му, издигнат вътре в самите вас.

Защото как би могъл тиранът да владее над гордите и свободните, освен ако в собствената им свобода няма тирания и в собствената им гордост – срам?
И ако трябва да отхвърлите грижа, тази грижа сте си я избрали вие, никой не ви я е стоварвал на гърба.
И ако трябва да се отървете от някакъв страх, този страх е заседнал в сърцето ви, не е в ръката на оногова, от когото се боите.
Истина ви казвам, всички тия неща се спотайват във вас в постоянно единение – желаното и страховитото, отблъскващото и лелеяното, преследваното дълго и със страст и онова, което не можеш да избегнеш.
Тия неща са вътре във вас като светлини и сенки, сдвоени, слети.
И когато сянката избледнее и престане да е сянка, светликът, който е останал, става сянка на друга светлина.
Така и вашата свобода – отърси ли веригите си, самата се превръща във вериги на друга, по-голяма свобода.

Халил Джубран

Пророкът

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s