Слънчев залез


Когато направя снимка, обичам да я свържа с нещо – красив стих, вдъхновяваща мисъл.

Обикновено ми идва нещо отвътре на мен самата, но има дни в които просто прочитам нещо и всичко си идва на мястото 

Това е „отражението“ на снощният залез високо в небето на фона на този лиричен диалог между двама поети

Тъжни залези няма, поете…
Има само тъгуващи хора.
Не рисувай и днес във небето
кървав залез, спластен от умора.
Не рисувай със поглед тъгата си вечна,
нека залезът малко почине…
Наметни раменете си с празнична дреха
забрави, че ме има… Прости ми…
Забрави, че по залез прелиствахме книгите
на тържище, под тенти червени
и (преди да си иде) любовно намигаше
слънчев залез. На теб и на мене.
Не тъгувай, недей. Мене вече ме няма.
Не рисувай тъга по небето.
Намери си… Дочакай нов залез за двама.
Тъжни залези няма, поете….

Румяна Симова

Вместо отговор

Има тъжни залези, има…
Има също тъгуващи хора…
Има думи угасващи в рима
и в безсилие свита умора.

Няма нужда от празни фанфари,
от фалшиви, измислени чувства.
Няма смисъл сърцето да пари
във поредната нощна вихрушка.

Всеки залез е зов за промяна.
Всяка обич е с залез ранима.
Нямам нужда от залез за двама,
искам утро със тебе да имам…

Камен Илиев

Снимка, лична фотография

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s