Дъщерята на лъва


Четирима роби вееха с ветрила на старата царица, която спеше на трона си. Тя хъркаше. А в скута й лежеше котка, която мъркаше и лениво наблюдаваше робите.

Първият роб проговори:

–  Колко грозна е бабичката, както е заспала. Вижте разплутата й уста. А как само хъхри, сякаш я души дяволът.

А котката измърка:

–  He е и наполовина толкова грозна, както е заспала, колкото вие във вашето безсънно робство.

Вторият роб рече:

–  Би трябвало сънят да изглажда бръчките й, а не да ги врязва още повече. Сигурно сънува злини.

А котката измърка:

– Де да можехте вие да заспите и да сънувате свободата си.

Третият роб каза:

– Хм, навярно вижда във върволица всички, които е погубила. А котката измърка:

–  Вижда във върволица вашите предци и потомци.

Четвъртият роб издума:

– Хубаво си говорим за нея, но това не ми спестява отегчението да стоя тук и да й вея.

А котката измърка:

–  Ще вееш вовеки, защото каквото е на земята, същото е и на небето.

В този миг главата на царицата клюмна и короната й падна на земята.

Първият роб каза:

– Това е лоша поличба.

А котката измърка:

– Лошата поличба за едного е добра поличба за другиго.

Вторият роб рече:

– Ако се събуди и види, че короната й е паднала, без съмнение ще ни убие.

А котката измърка:

– Откак сте се родили, тя всеки ден ви убива, но вие не го съзнавате.

Третият роб се обади:

– Да, ще ни убие и ще го нарече жертвоприношение за боговете.

А котката измърка:

–  Единствено слабите биват принасяни в жертва на боговете.

Четвъртият роб въдвори мълчание, бавно вдигна короната и внимателно я сложи обратно на главата на царицата, без да я събуди.

А котката измърка:

– Само роб би върнал на мястото й паднала корона.

Подир малко старата царица се събуди, огледа се и се прозина.

Сетне отрони:

–  Май сънувах. Видях четири гъсеници, подгонени от скорпион – въртяха се около ствола на древен дъб. He ми хареса.

Затвори очи и отново заспа. И захърка. Четиримата роби продължиха да й веят. А котката измърка:

–  Вейте, вейте, глупци… Раздухвате огъня, който ще ви изпепели.

Из: „Предтечата“, Халил Джубран, изд. „Фама“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create your website at WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: