Изящна девица от Кипър
взе въздух, възседнала тигър.
Те се върнаха двамата,
но вътре бе дамата,
вън: тиха усмивка на тигър.
К. Мънхаус
♠♠♠
На закуска човек имал навик
да изяжда по заек след заек след заек…
Но след седемнайстия се обагрил в оранжево.
След което останал без навик.
♠♠♠
Стриктно гледал съпруг от Гвинея
как съпругата готви яхния;
но паднал облечен и в миг бил опечен
в медна и древна тава от Гвинея!
♠♠♠
Млада лейди, пренасяща печка,
ужасено търчала пред мечка;
било й студено, мечката – нервна,
а животът висял й на клечка!
♠♠♠
Стар мелничар на открито
предимно се хранел със жито;
щом му втръснел вкуса, пускал мишки в сместа
и друго почти не опитвал.
♠♠♠
Възпитател си имал маймуна –
възпитавал я мъдро и умно;
тя лесно се учела, бързо пропушила
и пожар ги погълнал безшумно.
♠♠♠
Дзен – будист медитиращ в Китай,
кукумявки все канел на чай;
„Не е човешко да се тъпчете с мишки“ –
цитирал им мъдрост на лама /далай/.
Едуард Лир
♠♠♠
Сладка дама с очи на огнище
беше с кожа тъй гладка и пищна…
Ахнах: „Мило дете
ще си шик в кадифе!“
Чух: „Най-шик съм си в кожа без нищо“
♠♠♠
Помисли си дама от Уелс:
„Ах, че силно мирише на газ!“
Тя запали свещта
/има символ в това/
и не е вече на този адрес.
♠♠♠
Младичка лейди от Гуам
охна: „Ахх – Тих океан…
Аз май ще поплувам.“
Но срещна акула.
Да запеем деветнайстия псалм.
♠♠♠
Разказват за мъж с пистолет:
гръмнал три стари моми от воле;
в благодарност от целия град
му бил подарен автомат
и сандък динамит от любезния кмет.
Л. Керъл
♠♠♠
В автобус насред душна савана
се качил ловец от Гвиана;
прочел на вратата:
„Не плюй по земята!“. И той се изплюл на тавана.
К. Уелс
♠♠♠
Спортист най-горещо твърдял,
че съвсем като птица летял:
приветстван от хиляди
се метнал от кулата…
На гроба му пише кога.
♠♠♠
Всеизвестен ерген – Бил Биби –
се влюбил в девицата Фиби;
но той проверил
какво би платил,
ако Фиби станела Фиби Б. Биби.
♠♠♠
Генерал Пиетро ди Тречено
се съблече на място напечено;
но на тихия плаж.
без да иска, заспа.
Надалеч замириса на печено.
♠♠♠
Шик – младеж с разкошен задник
ходел с дами нему равни;
проблемът никак не е нов –
фамилиите им завършвали на „ов“.
Е, нека не завиждаме на всеки празник.
♠♠♠
Из „Да ужилиш оса“ – английски абсурден хумор, сборник класически нонсенс лимерици, в превод на Боян Георгиев
♠♠♠
Какво е нонсенс?
Според „Енциклопедия британика“ нонсенс са „Хумористични или чудновато – своеобразни стихове, които се отличават от други забавни стихове по това, че не се поддават на никакво логично или алегорично тълкуване“.
Нонсенс – стихчетата са особен раздел от английския римуван хумор. Формата и от гледна точка на мелодията и краткостта изглежда по детски наивна, докато съдържанието зашеметява с черния си, абсурден и злорадо игрив приповдигнато – пародиен сарказъм. Отделно място в нонсенс – поезията заема лимерикът – кратка лирична миниатюра, нонсенс (без смисъл), най-често гротесков стих с определен строеж на строфата, състояща се от пет реда. Схемата на римуването е: аа-бб-а.
Същността на съдържанието е анекдот с рима и има постоянен наратив:
Първият ред представя героя и случката.
Вторият ред е действието (често тук се появява и втори герой).
Трети и четвърти ред са кулминацията.
Петият ред е неочаквана и абсурдна развръзка на миниатюрата.
Тази лирична форма носи името на ирландския град Лимерик (Limerick) и води началото си от Викторианска Англия, често с неприлично, порнографско и светотатско съдържание е била популярна в мъжките клубове.
Изображение:
Larisa Koshkina, Pixabay
