Луната


Луната изплува със ясно лице

и злато изля над земята –

красива, блестяща, с туптящо сърце

загреба с ръце в тъмнината.

 

Приседна на лодчица сребърна в миг,

невидим слуга я понесе,

проблесна от радост прекрасният лик

и звезден се шепот разнесе.

 

Луната заплува в безкрайната шир,

в море от прекрасни дантели –

високо в небето, в спокойство и мир,

далеч – сред зведиците бели.

Петя Дубарова

23.11.1973 г.

Изображение: лична фотография

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s