Сребърният скилинг


Имаше един сребърен скилинг, който се изтърколи лъскав от монетния двор, подскочи и звънна: „Ура! Сега ще тръгна по широкия свят!“ и тръгна.

Детето го стискаше здраво в топлото си юмруче, алчният – със студени лепкави пръсти; възрастните го въртяха и обръщаха многократно, a младите го пускаха веднага да тича по-нататък. Скилингът бе от сребро, имаше много малко мед в себе си и вече цяла година бе по света, което ще рече – обикаляше страната, в която бе сечен; после тръгна на пъте- шествие в чужбина, бе останал последен от местните монети в кесията на пътешественика, който сам не знаеше, че го има, преди скилингът да му бе попаднал между пръстите.

– Ето ти още един скилинг от дома – каза той, – нека той да попътува с мен.

И скилингът зазвъня и заподскача от радост, когато го пуснаха обратно в кесията. Там той лежеше сред чуждоземни другари, които идваха и си отиваха; единият освобождаваше място за следващия, но нашият скилинг все си оставаше; това бе един вид отличие. Бяха минали вече няколко седмици и скилингът бе отпътувал доста далеч, без да знае точно къде; чуваше от другите монети, че са италиански и френски; една каза, че сега бяха в този град, друга, че бяха в онзи, но скилингът не можеше да си изгради представа за тях, човек не вижда света, когато е вечно в кесия като него; но както си лежеше там, един ден той усети, че кесията не бе затворена и се промъкна до отвора, за да надникне навън; не би трябвало да го прави, но той бе любопитен, а това се наказва; изтърколи се в джоба и когато вечерта кесията бе извадена, скилингът остана там, където си беше, и бе изнесен заедно с дрехите в коридора, там той веднага падна на пода; никой не чу, нито видя това.

На сутринта дрехите се върнаха в стаята, господинът ги облече, отпътува, а скилингът остана. Скоро го намериха и той щеше да служи отново. Присъедини се към три други монети.

–  Колко е хубаво да разглеждаш света – мислеше си скилингът, – да опознаеш други хора, други обичаи.

– Какъв е пък този скилинг – каза някой тъкмо в този момент. – Той не е от парите на нашата страна! Той е фалшив! He става за нищо!

Да, и тук започва историята на скилинга, която после той сам разказваше.

–  „Фалшив! He става!“ Това ме пронизваше! – бърбореше скилингът. – Знаех, че съм от сребро, с истински звън и с истински печат. Хората с положителност правеха грешка, това не би могло да се отнася за мен, но въпреки всичко те говореха именно за мен! Аз бях този, когото наричаха фалшив, аз не ставах за нищо! „Трябва да го пробутам на тъмно! – рече човекът, който ме притежаваше, и ме пробута на тъмно, а на дневна светлина отново започнаха да ми се карат – фалшив, не става! Трябва по- бързо да се разделим с него.“

И скилингът трепереше между пръстите всеки път, когато трябваше да се промъква нелегално и да минава за местна монета.

– Аз, клетият скилинг! Каква полза от среброто ми, от стойността ми, от печата ми, когато те не значат нищо. Човек е за света това, което светът мисли за него! Трябва да е ужасно да имаш нечиста съвест, да се промъкваш напред по пътя на злото, когато аз, който съм все пак напълно невинен, съм в такова настроение просто поради външността си. Всеки път, когато ме извадеха на бял свят, се плашех от очите, които щяха да ме погледнат; знаех, че щяха да ме отблъснат, да ме захвърлят на масата, като да бях лъжец и измамник.

По едно време попаднах у една клета, бедна жена, тя ме получи като надница за цял ден блъскане и работа, но не можеше да се раздели с мен по никакъв начин, никой не ме щеше; за бедния аз бях истинско нещастие.

–  Значи трябва да измамя някого с него – рече тя. – He мога да си позволя да държа такъв фалшив скилинг; ще го дам на богатия хлебар, той няма да се разори, и все пак това, което правя, не е хубаво.

– Сега пък на всичкото отгоре ще обременявам съвестта на жената – въздъхнах аз. – Наистина ли съм се променил толкова много на стари години?

И жената отиде при богатия хлебар, но той познаваше много добре монетите, които бяха в обръщение, не ми се отдаде възможност да остана там, където бях сложен, захвърлен бях право в лицето на жената; тя не получи никакъв хляб, а аз се почувствах толкова искрено опечален, задето бях отсечен само за нещастие на останалите, аз, който в младежките си години бях толкова весел и самоуверен; толкова убеден в собствената си стойност и в собствения си истински печат. Стана ми толкова мъчно, колкото може да стане на един беден скилинг, когато не го иска никой. Жената обаче ме занесе обратно в къщата си и ме погледна много сърдечно, нежно и приятелски.

– He, никого няма да мамя с теб – рече тя. – Ще пробия в тебе дупка, така че всеки да може да види, че ти си нещо фалшиво, но все пак, сега тъкмо ми хрумна, ти си може би скилинг, който носи късмет, да, вярвам, че е така, такава мисъл ми идва на ум. Ще пробия дупка в скилинга, ще прекарам една лента и ще го окача на врата на детенцето на съседката като скилинг талисман.

И тя проби в мен дупка; не е приятно да ти пробиват дупка, но когато намеренията са добри, човек може да понесе много. Прекараха през мен лентичка, станах един вид медал за носене; окачиха ме на врата на детето, a то ми се усмихна, целуна ме и аз почивах цяла нощ върху топлата, невинна детска гръд.

На сутринта майката ме взе в ръката си, разгледа ме и в главата й щракна мисъл, скоро разбрах каква. Взе една ножица и сряза лентата.

– Скилинг, който носи късмет! – рече тя. – Добре, ще видим! – и тя ме сложи в оцет, така че позеленях съвсем; после замаза дупката, поразтри ме малко и на свечеряване отиде при продавача на лотарийни билети да си купи един билет, който да й донесе късмет.

Колко зле се чувствах! Нещо ме притискаше отвътре, като че щях да се пречупя надве; знаех, че ще ме нарекат фалшив и ще ме захвърлят, при това точно пред множеството други монети, които лежат с надписи и лица, с които могат да се гордеят; но ми се размина; при продавача имаше толкова много хора, той беше толкова зает, че аз полетях със звън в чекмеджето при другите монети; дали лотарийният билет спечели, това не знам, но знам, че още на другия ден бях разкрит като фалшив скилинг, сложен настрана и изпратен да мамя отново и отново. А това не се издържа, когато човек има честен характер, което не може да ми се отрече.

Така години наред минавах от ръка на ръка, от къща в къща, вечно хокан, все накриво гледан; никой не ми вярваше, а и аз не вярвах ни на себе си, ни на света, трудни времена бяха.

Един ден пристигна един пътник, когото успяха да заблудят, и той бе достатъчно доверчив да ме вземе за чиста монета; после обаче поиска да плати с мен и аз отново чух вика: „Не става! Фалшив!“

– На мен ми го дадоха за истински – рече мъжът и ме разгледа много внимателно; изведнъж лицето му грейна в усмивка, което иначе никога не ставаше, след като ме бяха разгледали внимателно:

– Ха, ама какво е това! – каза той. – Ами че това е една от монетите на собствената ми страна, истински, почтен скилинг от родината, на който са пробили дупка и го наричат фалшив. Ама че смешно! Ще те запазя и ще те занеса у дома!

Така се зарадвах, бяха ме нарекли истински, почтен скилинг и щях да се върна в родината, където всеки щеше да ме познава и да знае, че съм от истинско сребро и с истински печат. С удоволствие бих заблестял от радост, но не е в моята природа да блестя, да блести може стоманата, но не и среброто.

Увиха ме във фина бяла хартия, за да не се смеся с останалите монети и да се изгубя; и само при тържествени случаи, когато се срещаха съотечественици, ме показваха и говореха за мен изключително доброжелателно; казваха, че съм интересен; колко е смешно, че човек може да бъде интересен, без да е продумал и една думичка!

И ето че най-накрая пристигнах у дома! Всичките ми беди бяха останали зад мен, започна радостта ми, нали бях от чисто сребро, имах истински печат, а това, че бяха пробили в мене дупка като фалшив, изобщо не ме наскърбяваше; то не значи нищо, когато човек не е такъв! Трябва да си издръжлив; с времето всичко се оправя! Вярвам в това! – каза скилингът.

Скилинг – дребна датска монета, излязла от обръщение през 1873 

Ханс Кристиян Андерсен

Превод: Петър Милков Петров

Изображение на публикация: лична фотография

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s