Душата


Всяко тяло си има душа и когато човек загуби връзката с нея, тялото страда.
А душата е онова което усещаш да те побутва отвътре.
Ако започнеш прекалено да се отдалечаваш от душата си тя се изпълва с тревожност,
а тревожната душа гони съня,
отваря пространства които необратимо променят човека.

Когато душата е сломена, тя се загръща в страхове,
свива се,
бяга от сърцето
и тогава човек се усеща сам, несигурен, уплашен.
Душата му се стопява от страх.

Наранената душа тежи и тогава всичко става трудно за тялото.
Тежат краката,
ръцете,
сърцето натежава,
а наранената душа се храни със спомени от което става още по-тежка…

А, ако душата е невинна,
тя е лека, лека като перо което се рее в пространството и може да стигне навсякъде.
За нея няма граници, няма прегради.
Невинната душа може всичко, а чистата душа променя всичко.
Тя е силна, но не знае как да се пази, затова поема най-тежките удари.

Ако душата се изгуби. Тя не помни.
Обикаля.
Обикаля самотно
И търси място където да се върне.
Изгубената душа блуждае в мрака
Тъгува
Търси светлина..

Когато човек не може сам да се погрижи за душата си, защото храмът й е прекършен,
хубаво е да има някой, който да мисли за него,
да е готов да го подкрепи,
да го направи вместо него…

Харесвам сериала „Откраднат живот“. и тази вечер силно ме докоснаха тези думи.
Рядко си записвам нещо и то на ръка, в тетрадка…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s