Моя Нова Година


Във тази чудна бяла нощ къде си?

И тази нощ ли ме оставяш сам?

Годината на теб какво донесе?

На мене ли? Подарък най-голям…

Една торба със мъка пак остави

годината под моята елха

от мъката аз песни ще направя,

от сълзите — на римите смеха!

Но песните ми няма да са тъжни —

до хората ще стигат без скръбта —

поетите — те винаги са длъжни

да не показват сълзи пред света!

Самички свойте сълзи да изпият

дори в новогодишния си тост

и хамлетовска мъдрост да разкрият

на хората всевечния въпрос:

„Да бъдем ли?…“

Защо пък да не бъдем?

Та в бъдното са нашите очи,

макар светът понявга да ни пъди

и глътнатият залък да горчи!…

Годините ще спират като гости,

но ние ще оставаме след тях,

защото се обичахме по-просто

и всяка скръб обръщахме на смях!…

Във тази чудна бяла нощ къде си?

Годината на теб какво донесе?

Дамян Дамянов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s