Бъди свой център
ще се изгубиш
ще излезеш от орбита
позволиш ли друг да застане в него.
НелиСт.
Снимка: лична фотография
Кръст
Вървял ли си из улиците нощем,
по-стъпкан и от уличната прах,
по-мъртъв от добре изтлели мощи?
А аз вървях.
Седял ли си над бялата хартия,
по-бяла от лицето на монах,
по-страшна от потънала гемия?
А аз седях.
Разбирал ли си колко си излишен,
по-жалък от напразно сторен грях,
по-скучен от това четиристишие?
А аз разбрах.
Живял ли си единствено с перото
любовник, брат, тиранин и аллах,
зачеркнало и хляба, и леглото?
Така живях.
Миряна Башева
Снимка: Myriam Zilles
Споделяне:
Слънчев залез
Когато направя снимка, обичам да я свържа с нещо – красив стих, вдъхновяваща мисъл.
Обикновено ми идва нещо отвътре на мен самата, но има дни в които просто прочитам нещо и всичко си идва на мястото 
Това е „отражението“ на снощният залез високо в небето на фона на този лиричен диалог между двама поети
Тъжни залези няма, поете…
Има само тъгуващи хора.
Не рисувай и днес във небето
кървав залез, спластен от умора.
Не рисувай със поглед тъгата си вечна,
нека залезът малко почине…
Наметни раменете си с празнична дреха
забрави, че ме има… Прости ми…
Забрави, че по залез прелиствахме книгите
на тържище, под тенти червени
и (преди да си иде) любовно намигаше
слънчев залез. На теб и на мене.
Не тъгувай, недей. Мене вече ме няма.
Не рисувай тъга по небето.
Намери си… Дочакай нов залез за двама.
Тъжни залези няма, поете….
Румяна Симова
Вместо отговор
Има тъжни залези, има…
Има също тъгуващи хора…
Има думи угасващи в рима
и в безсилие свита умора.
Няма нужда от празни фанфари,
от фалшиви, измислени чувства.
Няма смисъл сърцето да пари
във поредната нощна вихрушка.
Всеки залез е зов за промяна.
Всяка обич е с залез ранима.
Нямам нужда от залез за двама,
искам утро със тебе да имам…
Камен Илиев
Снимка, лична фотография
